Пловдив: Градът на котките

Той не допуска конкуренти да припарят до половинката му. Шпионира я непрекъснато. Дори когато тя умира от глад, той запазва най-хубавите хапки за себе си. Подгони ли го нагонът обаче (а това става винаги, когато не е гладен), зачезва без следа. И се връща - мръсен и изподран от сражения със съперници, с дълбока рана на главата вместо медал за храброст.

В този портрет могат да се припознаят доста мъже, но в случая става дума за тлъстия черен котарак, който живее във (около, над, под) една от възрожденските къщи в Стария Пловдив. Разбойникът, точно копие на Тери Прачетовия герой Грибо, дебне край масата ни, гледа зло със загадъчните си жълти очи - кълбо от мускули, готово за светкавичен скок към поредното пилешко дробче, което прахоснически му подхвърляме. В близките храсти плахо се спотайва 'съпругата' му, черна като него, в очакване лакомникът най-сетне да се насити и нещо от храната да остане и за нея. 'Всяка година ражда по три котета. Чудим се какво да ги правим,' обяснява ни келнерът.
Не само този ресторант има подобен проблем. Пловдивчани отдавна са свикнали с присъствието на мистичните, успокояващи същества. Но в опразнената от улични кучета екологична ниша писаните се размножават с темпове, които дори защитниците на животните смятат за обезпокоителни. Евтаназията не е решение, твърдят от международната неправителствена организация 'Четири лапи', чиито екипи преброиха през октомври 2009 г. бездомните котки и кучета в Пловдив. Мяукащите скитници се оказаха 7623, а лаещите 686. От пролетта на 2010 г. фондацията ще започне да ги кастрира и ваксинира със свои средства, затова наваксвай, Грибо, че не остана време!
Ала независимо от тази болезнена демонстрация на пуританизъм, Пловдив има пълно право да сложи котка на герба си, така както Атина е избрала за свой символ совата. И по-точно котка, припичаща се върху дувара на възрожденска къща.

Естествено, симбиозата между котката и човека датира много отпреди Възраждането. Илюстрира я Тракийската богиня-дева, изобразена релефно върху съд от прочутото Рогозенско съкровище. Тя е яхнала митично създание с тяло на кон и глава на... котка.
Траките се заселват първи по поречието на Марица. Три непристъпни хълма привличат вниманието им като идеално място за изграждане на светилище и укрепено селище. Наричат го Евмолпия. Понеже името означава 'сладкозвучен', една легенда го свързва с митичния певец Орфей. Според друга селището е основано от тракийския цар Евмолп в памет на майка му - тракийска девойка, прелъстена от бог Посейдон.

Евмолпия датира от 4000 г. пр.Хр., което прави Пловдив по-стар от Атина и Рим

'Дейли телеграф' дори му отреди шестото място в неотдавнашната си класация на най-древните постоянно обитавани градове в света. Вестникът цитира гръцкия писател Лукиан, който пише: 'Това е най-големият и най-прекрасният от всички градове. Красотата му сияе отдалече.'
Останки от Евмолпия могат да се видят и днес на единия от трите хълма, наречен много по-късно от турските нашественици Небет тепе ('стражница'). Откритите предмети от бита и култовата дейност на траките, включително глиненото огнище-жертвеник, са изложени в Археологическия музей на Пловдив.
Впоследствие градът е завладяван и застрояван последователно от македонския цар Филип II, римската империя, славяните, българите и турците. С всяко следващо владичество се променя и името му: Филипопол, Тримонциум (трихълмие), Пулпудева, Пълдин, Фелибе, за да се стигне до сегашното Пловдив. Градът 'слиза' от трите хълма и се разпростира край р. Марица, но старата му част си остава най-интересната и до днес. През 1956 г. Старият Пловдив е обявен за архитектурно-музеен резерват със собствено кметство и попада под закрилата на ЮНЕСКО.
По виещите се калдъръмени улички на Стария град някога са отеквали конски копита, но днес е най-удобно да го обиколите пеш. Не си чертайте предварителен план, а се шляйте на воля, влизайте във възрожденските къщи с галерии, музеи, кафенета и ресторанти, посядайте в дворовете им със смокинови дървета и бръшлян, цветя и пресъхнали кладенци. Времето е задрямало безгрижно като котка на припек, а сюжетите за рисуване и снимане са на всяка крачка.
Възрожденските къщи покриват Трихълмието през ХVІІІ и ХІХ век, период на икономически разцвет и разбудено национално самосъзнание на българите в пределите на Османската империя. Тук се заселват също богати евреи, арменци и турци, но всички те съжителстват в удивително етническо разбирателство. До по-старите 'несиметрични' къщи с открити дървени чардаци и скромна украса заможните търговци вдигат просторни домове, в които архитектите от онова време проявяват ненадминат усет за симетрия и красота. Местните жители наричат този стил Пловдивски барок.

Типичната възрожденска къща е на два ката, с голям, стилно мебелиран салон за гости на горния етаж и спални помещения и трапезария в съседство. Долният етаж е служел обикновено за склад и затова няма прозорци. И фасадните, и вътрешните стени са изрисувани с разноцветни орнаментални мотиви, таваните са с дърворезби, а характерните декоративни ниши (алафранги) са богато украсени с цветя и пейзажи.
Навярно най-красивата от тези постройки, която днес е превърната в Етнографски музей, ще откриете, ако завиете вляво от Пощата на малкия централен площад. Домът на търговеца Аргир Коюмджиоглу, построен от родопския майстор Георги Хаджийски през 1847 г., поразява със синята си фасада, с изпъкналия си елипсовиден портал с дървени колони и извити корнизи, които прехласнатите чужденци сравняват със сластните извивки на женско тяло. Дворът с чемширени храсти, дървета и изкуствено езерце допълва съвършената картина.
Струва си да посетите също Къщата на Георгиади (днес музей на борбата за национално освобождение), Чомаковата къща (галерия на художника Златю Бояджиев, прочул се с взривно-колоритния си, наивистичен стил, резултат от прекаран инсулт), Балабановата къща (галерия за съвременна живопис и концертна зала) и Къщата на Георги Мавриди, известна повече като Къщата на Ламартин, в която френският поет - привърженик на раздробяването на Османската империя, е нощувал по време на дипломатическата си мисия из Ориента през ХІХ век. Този дом е в края на улица, която след остър завой ви връща шоково от Възраждането в античността.

Белокаменният римски театър от II век

е издълбан в стръмните скали над автомобилен тунел. На находката първи се натъкват строителите на магистрала през 1968 г. Археолозите впоследствие разкриват 14 реда скамейки с изсечени названия на кварталите, чиито жители имат право на запазени места. Под полукръглата орхестра за 3500 зрители изниква триетажна сцена (просцениум) с колонада, увенчана с фризове, корнизи и мраморни скулптури. Имало е и бронзови, но от тях са останали само постаментите с имената на знатни римляни. Ордите на Атила през V век оплячкосват всичко ценно, но запазват основната част от театъра. А това дава възможност на българския цигулар Васко Василев, сръбския композитор Горан Брегович, петербургския балет, английския магьосник на синтезаторите Кийт Емерсън и много други да се възползват от великолепната му акустика. През 90-те години на миналия век, когато в Стария град новобогаташи взривяват скали, за да разчистят място за строеж, Античният театър осъмва опасан с грозна метална ограда, през която днес може да се промуши само котка.
Тези потайни създания ни шпионират дори в дворовете на православните църкви в Стария град, най-зрелищна от които е катедралната 'Света Богородица' с нейната камбанария с цвят на розова праскова. В този храм през 1859 г. е извършено първото богослужение на български език, а през 1872 г. Българската екзархия посреща в него първия си владика - митрополит Панарет.
По-невзрачната на външен вид църква 'Св. св. Константин и Елена' е построена през 1832 г. върху останките на раннохристиянско светилище, посветено на 38 мъченици на христовата вяра, които римляните обезглавяват тук през 304 г. Храмът се слави с уникален резбован иконостас и стари фрески, една от които, върху самия портик, изобразява съня на патрона му Константин Велики (274-337) - първият римски император, приел и реабилитирал християнството. Константин спи в златистите си одежди, а над него Исус изплува от кървавочервен облак и го благославя. Какво ли сънува Константин? Разпада на великата империя? Възхода на Византия и България, захранван и от новата религия?
Отговорът е труден. Все едно да поискаме да узнаем какво сънуват котките...

Най-старите градове на света

1. Йерихон, Палестина (най-ранни следи от обитаване 9000 г. пр. Хр.)
2. Библос, Ливан (5000 г. пр. Хр.)
3. Алепо, Сирия (4300 г. пр. Хр.)
3. Дамаск, Сирия (4300 г. пр. Хр.)
5. Суса, Иран (4200 г. пр. Хр.)
6. Пловдив (4000 г. пр. Хр.)
6. Сидон, Ливан (4000 г. пр. Хр.)
6. Фаюм, Египет (4000 г. пр. Хр.)
9. Газиантеп, Турция (3650 г. пр. Хр.)
10. Бейрут, Ливан (3000 г. пр. Хр.)
11. Ерусалим, Израел/Палестина (2800 г. пр. Хр.)
12. Тир, Ливан (2750 г. пр. Хр.)
13. Арбил, Ирак (2300 г. пр. Хр.)
14. Киркук, Ирак (2200 г. пр. Хр.)
15. Балх, Афганистан (1500 г. пр. Хр.)
16. Атина, Гърция (1400 г. пр. Хр.)
16. Ларнака, Кипър (1400 г. пр. Хр.)
16. Тебес, Гърция (1400 г. пр. Хр.)
19. Кадис, Испания (1100 г. пр. Хр.)
20. Варанаси, Индия (1000 г. пр. Хр.)

Личен архив

Пламен Петров е бивш главен редактор на бордното списание на 'България Ер' и член на българската секция на международната федерация на журналистите, пишещи за туризма, ABUJET-FIJET. Когато не пътешества, той планира или мечтае за нови приключения, воден от девиза на свети Августин: 'Животът е като книга и онзи, който не пътува, прочита само една страница от нея'.'